(Portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover

(Portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover of her novel The Fountainhead,1943)

От епохи борбата за морала се води сред тези, които настояват, че животът ви принадлежи на Бога, и другите, които настояват, че той принадлежи на съседите ви – сред тези, които проповядват, че положителното е всеотдайност в името на някакви призраци на небето, и тези, които проповядват, че положителното е всеотдайност в името на некадърните на земята. И никой не пристигна да каже, че вашият живот ви принадлежи и че положителното се състои в това да го живеете.

И двете страни са съгласни, че моралът изисква подчинение от персоналния интерес и от разсъдъка, че етичното и практичното са противоположности, че нравствеността не попада в областта на разсъдъка, а в областта на вярата и на силата. И двете страни са единомислещи, че не може да има разумен морал, че за разсъдъка няма вярно или неправилно – че за разсъдъка няма причина да бъде честен.

За каквото и друго да се бореха, то беше ориентирано срещу човешкия разсъдък и всичките ви моралисти го отстояваха заедно. Всичките им интриги и системи бяха предопределени да ограбят и унищожат точно мозъка на индивида. Сега изборът е ваш – дали да загинете или да осъзнаете, че антиразумът значи антиживот.

Умът на индивида е единственото му средство за оцеляване. Животът му е даден, само че оцеляването – не. Тялото му е обещано, само че прехраната – не. Мозъкът му е даден, само че наличието му – не. За да остане жив, човек би трябвало да работи, а преди да работи, би трябвало да знае същността и задачата на дейностите си. Той не може да се снабди с храна без познания за нея и за метода на приемането й. Той не може да изкопае яма – или да построи циклотрон – без знание за задачата си и за средствата, с които да я реализира. За да остане жив, той е задължен да мисли.

Но да се мисли, е въпрос на избор. Ключът към разбирането на това, което по този начин безконтролно наричате „ човешка природа “, обществената загадка, с която живеете, само че се боите да я назовете, е фактът, че индивидът е създание с волево схващане. Разумът не работи автоматично; мисленето не е машинален процес; логическите издигнатия не се вършат инстинктивно.

Функционирането на стомаха, белите дробове и сърцето ви е автоматизирано, само че функционалностите на мозъка ви не са. Във всеки момент и при всяка обстановка от живота си вие сте свободни или да мислите или да си спестите тези старания. Но не сте свободни да избягате от природата си, заради обстоятелството, че разсъдъкът е вашето средство за оцеляване – тъй че за вас, защото сте човешки същества, въпросът „ Да бъдеш или не? “ значи в действителност „ Да мислиш или не? “

Едно създание с волево схващане не избира държанието си механично. То има потребност от система от полезности, която да управлява дейностите му. „ Ценност “ е това, към чието придобиване и опазване човек се стреми посредством своите дейности, „ добродетел “ е действието, посредством което се стреми да я придобие и резервира. „ Ценността “ допуска отговор на въпроса: скъпо за кого и защо?

„ Ценността “ допуска аршин, цел и нужда от деяние пред лицето на алтернативата. Там, където няма опция, не е допустимо да има полезности.

Във вселената има единствено една фундаментална опция: битие или небитие – тя се отнася за един-единствен клас от обекти: живите организми. Съществуването на неорганичната материя е абсолютно, само че съществуването на живота не е – то зависи от характерната линия на държание. Материята е неунищожима, тя трансформира формата, под която съществува, само че не може да престане да съществува.

Само живият организъм е изправен пред непрекъснат избор: въпросът за живота и гибелта. Животът е развой от дейности, ориентирани към самозапазване и самоусъвършенстване. Ако един организъм не успее да извърши тези дейности, той умира; и въпреки химическите му детайли да остават, животът му изчезва.

Единствено понятието „ живот “ прави допустимо понятието „ полезност “. Само за живата единица нещата могат да съставляват положително или зло.

Едно растение би трябвало да се храни, с цел да живее; слънчевата светлина, водата и нужните му химически субстанции са полезностите, които природата го е настроила да следва; самият му живот е критерият за полезност, ръководещ дейностите му. Но едно растение няма избор за действие; има други възможности в изискванията, измежду които попада, само че няма опция за функционалностите му: то работи автоматизирано, с цел да подкрепи живота си, то не може да се стреми към самоизтребление.

Едно животно е приспособено да поддържа своя живот; неговите сетива му обезпечават автоматизирани правила за държание, автоматизирано знание кое за него е положително и кое зло. То няма дарба да разшири познанието си или да отбягва да го придобива. В условия, в които знанията му се оказват незадоволителни, то умира. Но до момента в който живее, то работи според познанията си, посредством механично самозапазване, без да разполага с опция за избор – то не е способно да пренебрегне своето лично положително, не е способно и да вземе решение, с което да избере злото и да работи по посока на личното си заличаване.

Човекът няма автоматизирани правила за оцеляване. Той се отличава от всички други скотски типове основно по това, че при съществуване на опция му е належащо да направи волеви избор. Той няма автоматизирано знание кое е положително за него и кое зло, от какви полезности зависи животът му и каква линия на държание изисква.

Какво, пробутвате ми брътвежа за инстинкта за самозапазване ли? Инстинктът за самозапазване е тъкмо това нещо, което индивидът не има. Инстинктът е безпогрешна и автоматизирана форма на познание. Желанието не е инстинкт. Желанието за живот не дава знанието, належащо с цел да се живее.

При това даже самото човешко предпочитание за живот не е автоматично; скритото зло, което вие поддържате в наши дни, е точно в това, че не поддържате тъкмо това предпочитание.

Страхът ви от гибелта не е обич към живота и няма да ви даде нужните познания за неговото опазване. Човекът самичък би трябвало да придобие знанията си и да избере своите постпки в процеса на мислене, само че природата не го принуждава да го прави.

Човекът е кадърен да се самоунищожи – и точно по този начин е постъпвал през по-голямата част от историята си.

Живата единица, която гледа на средството си за оцеляване като на зло, няма да оцелее. Растение, което се бори да смаже корените си, птица, която се мъчи да пречупи крилете си, няма да останат дълго в битието, пред което са изправени. Историята на човечеството, обаче, е била битка да се отхвърли и унищожи човешкия разсъдък.

Човекът се назовава рационално създание, само че разумността е въпрос на избор, а предлаганата му от природата опция е рационално създание или самоубиващо се животно. Човекът би трябвало да бъде човек – по личен избор; би трябвало да зачита живота си като полезност – по личен избор; би трябвало да се научи да го поддържа – по личен избор; би трябвало да открие изискваните от живота полезности и да ползва на процедура добродетелите си – по личен избор.

Системата от полезности, признати посредством свободен избор, съставлява честен кодекс. Съществува морал на разсъдъка, морал, отговарящ на индивида, и Човешкият живот е неговият аршин за полезност.

Всичко, което е уместно на живота на едно рационално създание, е добро; всичко, кето го погубва е зло.

Човешкият живот, по този начин както го изисква същността му, не е животът на лишен от разсъдък звяр, на мародерстващ бандит или на просещ мистик, а е животът на мислещо същество; не живот чрез мощ или шарлатанство, а живот чрез съзидание; не оцеляване непременно, тъй като има единствено едно нещо, с което може да се заплати цената на човешкото оцеляване: разсъдъкът.

Човешкият живот е нравственият аршин, само че неговата цел е вашия личен живот. Ако вашата цел е вашето битие на земята, би трябвало да извършите своя избор на държание и полезности, според стандарта кое е уместно на индивида – с желание да запазите, да реализирате и да се радвате на незаменимата полезност, каквато вашият живот съставлява.

Доколкото животът изисква съответен метод на деяние, всеки различен метод на деяние ще го унищожи. Същество, което не счита живота си за претекст и цел на дейностите си, в действителност работи с претекста и стандарта на гибелта. Едно такова създание е философски изверг, борещ се да оспори, да отхвърли и да се опълчи на обстоятелството на личното си битие, страшилище, което в сляпото си безумие сее единствено съсипия и е способно да изпитва само болежка.

Щастието е тържеството на живота, страданието е медиатор на гибелта. Щастието е осъзнато положение, произлизащо от постигането на личните полезности. Морал, който се осмелява да ви учи да търсите благополучие в отричането от персоналното благополучие, да цените неналичието на лични полезности, е надменно отричане на морала. Доктрина, която, в качеството на блян, ви отрежда ролята на жертвено животно, търсещо заколението си на непознат олтар, ви предлага за аршин гибелта. По благоволението на действителността и на същността на живота всеки човек е самоцел, той съществува поради самия себе си и постигането на личното му благополучие е най-възвишената морална цел.

Но нито животът, нито щастието могат да бъдат реализирани посредством гонене на ирационални приумици. Точно както човек е свободен да пробва всевъзможни инцидентни способи за оцеляване, но ще загине, в случай че не живее според условията на своята природа, по същия метод той е свободен да търси своето благополучие във всяка безсмислена илюзия, но ще откри само тъгата на разочарованието, в случай че не търси подобаващото за индивида благополучие. Целта на морала е да ви научи да се радвате на живота и да живеете, а не да страдате и да умирате.

Отхвърлете тези паразити в субсидираните аудитории, които живеят на гърба на непознатия разум и прокламират, че човек не се нуждае от морал, от полезности, от правила за държание. Те, които се показват за учени и настояват, че индивидът е единствено едно животно, считат, че законът на съществуването, на който се подчиняват даже най-нисшите инсекти, не е годен за индивида. Те признават, че природата на всеки биологичен тип му диктува метод на оцеляване, и не настояват, че рибата може да живее отвън водата или че кучето може да живее без обонянието си, само че упорстват, че индивидът, най-сложното създание, можел да оцелее по всевъзможен метод – по какъвто и да било начин; индивидът нямал еднаквост, нямал природа и нямало практическа причина да не можел да живее, даже в случай че средството му за оцеляване бъде унищожено, а мозъкът му – потискан и подложен разполагаем на всевъзможни заповеди, които те благоволяват да издадат.

Отстранете от пътя си тези разяждани от ненавист мистици, които се показват за поддръжници на хуманността и проповядват, че най-висшата добродетел, която човек може да упражнява, е да счита, че личният му живот няма стойност.

Казвали ли са ви, че задачата на морала е да обуздае човешкия инстинкт за самозапазване? Именно за задачите на самосъхранението човек се нуждае от морал. Да бъде духовен, желае само индивидът, който желае да живее.

Не, не сте длъжни да живеете, това е главният акт на вашия избор, само че който избере да живее е задължен да живее както прилича на човек – посредством работата и преценката на своя разум.

Не, никой от вас не е задължен да живее както прилича на човек, това е акт на честен избор. Но вие не можете да живеете като нищо друго – и алтернативата е това положение на гибел приживе, което в този момент виждате у себе си, и към себе си, положението на някаква гад, непригодна за битие, престанала да бъде човек, само че по-нисша и от животно, гад, която не познава друго, с изключение на страдалчество и в продължение на години се влачи в мъката на неразумно самоизтребление.

Избрано от: „ Атлас изправи плещи “ (Трета част: „ А е А “), Айн Ранд, превод от английски Петьо Ангелов, изд. „ Изток-Запад “, София, 2009
Снимка: Portrait of Russian-American writer Ayn Rand used for the first-edition back cover of her novel The Fountainhead (1943), bg.wikipedia.org